Символиката показва кръст и човек в молитвена поза. “В началото стоя Аз, можещият се на Бога човек”. Вероятно от тук идва и характерното за българския език анатомично понятие “кръст” – талия, мястото, където се слага колана и пояса. Взет от кръста (талията) нагоре, фигурата на молещия се човек изобразява знака “кръст”, част от глаголическата буква “АЗЪ”